Университетски театърПредставления

Бродихме из комуналните квартири на живота и поезията му. Не излизахме от стаите, сънувахме Петербург, пътувахме по каналите на Венеция, мръзнехме по бреговете на Нева, слушахме записи, ослепени от белите нощи и изотникъде с любов се озовахме на прага на този пърформънс. Предметите оживяха.

Всеки ден на г-н Бианки е досущ като предишния - отива на гарата в Пот и се качва на влака за Пает, кудето работи в голяма кантора, с голямо бюро и купища важни документи. Но през първия ден на пролетта става чудо! Г-н Бианки попада в една загадъчна и странна компания, с която пътуването му се превръща в невероятно приключение - от дъното на морето чак до небето! Приятно пътуване, г-н Бианки!

Playback е спонтанно създаден импровизационен диалог между публика и актьори, огледало на преживяванията на зрителите. В основата на playback е идеята за обмяна на опит и промяна на въвлечените в него участници- разказвач, актьори и публика. Разказвачът публично ни дарява с лична история за реални хора и събития. Актьорите, рискувайки неуспех в честен диалог, креативно отразяват незримото и перспективата в разказа, визуализирайки отговорите, които разказващият несъзнавано търси у себе си. Публиката ни дарява с дълбоко внимание.

В световете, които твори Ханох Левин, съжителстват театър на абсурда, комедия, трагифарс, пародия, черна комедия, шамар, комедия дел арте, политическа и социална сатира, което предоставя на студентите невероятна възможност за разгръщане на творческата природа, фантазия и импровизационни умения.

Мюзикълът пресъздава историята за написването на песничката „Зайченцето бяло“ от поетесата Леда Милева и композитора Петър Ступел. Проследяват се срещите между трите двойки Леда и Пепи, Зайо и Сърничка, Светла и Щурец. С хумор, настроение, песни и танци те се забавляват на фона на музиката на Румен Бояджиев – син, по текста на Венелин Методиев.

Театрален джемсешън* по разкази на Чудомир.

“Казват, че народите са като децата – не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургически нож, то хуморът е "сладкия мехлем" за раната. Щом е така, не остава друго, освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.”

„Отвъд мрежата“ е авторски мултижанров спектакъл със социална насоченост. Изследва влиянието на дигиталното съдържание върху живота, развитието и вътрешния свят на съвременния човек. Къде е границата между нормалното потребление и зависимост? Как и кога губим себе си? "Ако аз не съм себе си, то тогава кой ще бъде мен? Мен не съществува и мен го няма."

По статистически данни от 1945 година до сега на Земята е имало само 26 мирни дни... „Война за мир“- едно театрално есе на младите хора от Арт студио ЕКЗИТ – за абсурдите на войната и мира, за любовта и омразата, живота и смъртта, мечтите и отчаянието и за... Човешките работи...

Какво е да обичаш?
„Отчуждение” разглежда огледалото като предмет на два различни образа и две вселени, които живеят като една.

Артър и Клер се срещат случайно в един хотел в Амстердам. Всеки от тях е планирал живота си до последната минута. Съдбата обаче има други планове за тях.

Нарушавайки заповедта на владетеля Креон и погребвайки своя брат, Антигона се изправя пред предизвикателства, свързани с отстояването на общочовешките ценности и стремежа към свобода. Какво, всъщност, преживява тази личност? Какво ли ѝ е коствало да се изправи срещу своите най-близки хора и срещу най-големите си врагове?

Изглежда изходът от делото ще е ясен и бърз, докато една от заседателите не започва да отваря очите на останалите за фактите. „С това е забележителна демокрацията,“ казва една от заседателките, „че ни уведомяват по пощата да дойдем тук на това място и решим, дали един човек е виновен или не, човек, когото не познаваме. Нито ще спечелим, нито ще загубим от присъдата. Не трябва да го превръщаме в нещо лично.“

Хамлет е студент, когато всичко му се случва. Всички въпроси, действия и смърт. На бързи обороти. От университета във Витенберг - право в иманещогнилото на живота.

"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо." - казва Георги Господинов в романа "Времеубежище".

Анна Пампулова: „Ще избягвам да те обичам, докато не се научиш да обичаш себе си….”

Михаил Гергинов: „Луната се отразява в океана, но отражението не е Луна.“

Яница Атанасова: „Сънуваме, за да срещнем най – съкровените си желания.“

Татяна Соколова: „Отвори очи… слушай… почувствай!“

"Проблем" по разкази на Чудомир
Постановка: Стефан Милков
Участват: Адела Трифонова, Ангелина Грозева, Борислав Вълов, Мирослав Митков,Тамара Ангеловска

Специални благодарности за подкрепата на Фондация "Чудомир" и Литературно - художествен музей "Чудомир" гр. Казанлък!